Защо Хамас нападна Израел сега? Ще промени ли тази война бъдещето на Палестина и Газа?
- Защо в този момент стартира нова война?
- На този въпрос е мъчно да се отговори, защото кардинално не е ясно какво да вземем за насочна точка в спора сред Израел и Газа. Възходът на Хамас на власт в Газа e през 2006–2007 година? 2014 година, когато имаше 50-дневна война с Хамас в Газа? Или даже 1948 година? Тогава стотици хиляди бежанци от арабски градове и села в Израел вследствие на израелската война за самостоятелност се изсипаха в Газа, където основаха своите бежански лагери. След това Газа стана извънредно пренаселена и там започнаха да процъфтяват разнообразни терористични групи. Едно нещо се вкопчва в друго.
Последният път, когато имаше военна борба с Газа, беше единствено преди няколко месеца. По това време Израел се бореше против Ислямския джихад, а Хамас не се причисли към тази борба. И това не беше за първи път. Затова мнозина в Израел заключиха, че в никакъв случай повече няма да има война с Хамас. Изглеждаше, че в този момент те имат други цели, като икономическото възобновяване на бранша, и войната не се вписва в техните ползи.
Атаката от 7 октомври пристигна като потрес за мнозина в Израел, тъй като опонира на концепцията, която съществува тук през последните седем годиниq че след провалянето от 2014 година Хамас сякаш не желае да се бие повече.
Но дано погледнем цялата картина от горната страна. Ивицата Газа е крайбрежен анклав с два и половина милиона души. От 2007 година Газа е завладяна от терористичното придвижване Хамас. Не признава правото на битие на Израел. Те в никакъв случай не са крили желанията си по отношение на Израел: непримирима битка до цялостното избавление на Палестина, до момента в който последният евреин бъде изпъден от тази територия. Това е записано и в устава на придвижването. Като публицист съм се срещал с доста водачи на Хамас по мое време, интервюирал съм ги - и това е, което те споделят напълно искрено: борбата ще продължи постоянно, до момента в който не си тръгнете отсам. Цялата територия, която в този момент принадлежи на Израел, би трябвало да бъде палестинска и мюсюлманска.
Сегашното събитие, несъмнено, се разграничава от предходните и наподобява най-ужасното. Но това е връзка в дълга верига - историята на борбата сред Хамас и Израел.
По едно време Организацията за избавление на Палестина ( ООП ) също се закле в никакъв случай да не признае Израел. Но тогава стана допустимо да се контракти нещо с нея.
Това беше световна, националистическа организация. Тя преразгледа целите си - макар че мнозина в Израел имат подозрения какъв брой откровени.
И Хамас по едно време се отдели от Мюсюлманските братя. Това е класическа ислямистка организация. Има филантропично крило: строи учебни заведения и детски градини и раздава хранителни пакети за ислямските празници. Има политическо бюро - част от представителите му се намират в Ливан и Катар, преди този момент бяха в Турция, а още по-рано - в Сирия. И несъмнено, има локалното политическо управление на Хамас в линията Газа.
Има и военно крило - батальонът Izeddin al-Qassam, който е с 40 хиляди въоръжени бойци. Батальонът включва елитни елементи, командоси и военноморски командоси. Те въобще не крият желанията си: непрекъснато се готвят за война, попълнят ракетните си арсенали. Всичко минава през Египет, през сектора от границата на линията Газа, който Израел не управлява.
Сега националистическите придвижвания в Палестина са относително непопулярни - ислямистките организации процъфтяват, на първо място Хамас и Ислямски джихад, основани под егидата на Иран.
- Едно е, в случай че територията е била завладяна от терористична група или наркокартел. И напълно друго е, в случай че там стартират да се построяват държавни институции. Газа с Хамас като страна ли е?
- Вярно е, там се построяват държавни институции. Палестинската власт всъщност има двойна власт. В Рамала има палестинско държавно управление и президент Махмуд Абас (известен още като Абу Мазен), има министерства. Но паралелно с това има структури, които се появиха в Газа безусловно през 2007 година Имат си държавно управление, Министерство на вътрешните работи, Здравеопазване и така нататък
Факт е, че Палестина живее общо взето от дотации – европейски, частично американски и до неотдавна арабски. Следователно можем, несъмнено, да кажем, че са основали самостоятелни структури - само че от кое място идват парите? Откъде идва електричеството? Всичко това е система от комплицирани стопански съглашения най-вече сред Палестинската власт и Израел, както и Палестинската власт и интернационалните донори. А бюджетът на палестинската власт се ръководи в Рамала. Оказва се, че да вземем за пример Министерството на здравеопазването в Газа получава пари от бюджета на палестинското Министерство на здравеопазването в Рамала, макар че администрациите в Рамала и Газа са в спор между тях.
Международната граница с Египет, която Израел не управлява от 2005 година, играе значима роля в живота на линията Газа. Цялата реорганизация на Газа през последните години се организира през тази граница. Има догатки, че през него в района са внасяни опиати, оръжия и инструктори по тероризма.
- Изглежда Хамас и други палестински групировки живеят от интервенция на интервенция. Те възнамеряваха терористична офанзива, направиха я, скриха се, с цел да изчакат отговора на Израел, и започнаха да възнамеряват идната интервенция. Всички тези интервенции наподобява не водят до някаква стратегическа цел. Или към момента водят?
- Има голяма разлика сред Хамас и другите групи. Ислямският джихад със своите 10 хиляди въоръжени участници има доста лимитирани цели: те не приказват за основаване на страна, задачата им е да се борят с Израел. Хамас очевидно желае лична страна и цялостен надзор върху допустимо най-голяма територия. Но това е единствено промеждутъчен стадий за тях. Говорим за ислямистка организация, която се стреми не към национална страна, а към ислямски халифат. Това е тяхното „ красиво бъдеще “.
Хамас се пробва да подкопае обстановката на Западния бряг от доста години. Те се провалят. Те желаят да се отърват от властта на Фатах – това е светско придвижване, част от Организацията за избавление на Палестина. Хамас желае да пристигна на власт в целия Западен бряг, тъкмо както пристигна на власт в Газа. И като се има поради, че непрекъснато печелят избори за профсъюзи, студентски препоръки и така нататък, това е много евентуално.
Трябва да разберете, че за палестинците битката за самоопределяне продължава. Първият водач на ООП и Палестинската власт, Ясер Арафат сътвори не страна, а промеждутъчен, хибриден вид - не страна, не автономност, не е ясно какво. И това политическо образувание трябваше да съществува единствено пет години от 1994 година, след сключването на Споразуменията от Осло. По това време необятните маси в Палестина като цяло подкрепяха този план - само че в този момент безусловно всички схващат, че той не служи на задачата за основаване на пълноценна страна. Всичко е зациклило и не се вижда прогрес.
Хамас знае това - и се възползва от обстоятелството, че ООП и Фатах са изоставили въоръжената битка против Израел. Те споделят: „ Вижте, компромисите с ционистите не ни донесоха нищо положително, вместо страна ни беше даден заместител, не си върнахме светините, няма достижения - ще би трябвало да се върнем към въоръжена опозиция. Ционистите схващат единствено мощ. Ако се борим против тях, ще успеем. ” Толкова елементарна логичност.
Естествено те се възродиха като придвижване след изборите през 2006 година и завладяването на Газа през 2007 година Получиха и постоянен източник на финансиране - въпреки всичко събират налози. Може би Бог знае какво, само че това са повече пари, в сравнение с са имали преди окупацията. Те имат ръка върху парите в Газа и биха желали да имат същото на Западния бряг. Независимо дали на тази основа ще възникне самостоятелна палестинска страна или не, мисля, че те самите схващат, че това сигурно няма да се случи приживе. Колкото повече е всяка нова терористична офанзива, толкоз по-малка е вероятността в миналото да се появи такава страна.
Тази тактика се основава частично на опита от битката на ООП - плюс ислямистки детайли. Те енергично подкрепяха идването на власт на Мюсюлманските братя в Египет през 2012 година, тъй като имаха вяра, че това е първата стъпка към същия този халифат и един ден ще бъде допустимо да се слеят в един.
Хамас, когато провежда офанзивата на 7 октомври, мислеше по какъв начин да притегли повече поддръжници - с такива грандиозни, от тяхна позиция, терористични офанзиви. В Палестина, естествено, те не се назовават терористични офанзиви – даже шефът на палестинската власт Абу Мазен не ги назовава по този начин. Палестинците приказват за правото на опозиция: в случай че ни убият, ние също имаме право да убиваме.
В последна сметка става въпрос за сграбчване във властта в Газа. А това не е толкоз елементарно, като се има поради, че там има перманентна рецесия. Не всеки в Палестина] харесва метода, по който Хамас разпределя дребните парични потоци, които съществуват там. Мисля, че до известна степен тази нова война с Израел имаше за цел да отклони вниманието на жителите на Газа от вътрешните проблеми. Войната сближава хората.
Втората цел е да се тласне обстановката на Западния бряг към смяна. Сегашният държател на Палестинската автономност е на 87 години и всички към този момент броят последните му дни. Хамас вижда това като голяма опция за себе си. Тези мисли се подхранват и от групи почитатели в обществените мрежи, въодушевени реакции[на офанзивата на 7 октомври: „ нашите лъвове “, „ нашите момчета “, „ те го реализираха! “
Те гледат към Западния бряг и виждат огромната си фантазия - надзор над територията и паричните потоци, след което ще стартират да ги одобряват съществено. Много страни към този момент ги одобряват съществено - Русия, да вземем за пример. И по-късно - продължаващата битка против Израел, основаването на ислямски халифат.
- Говорим за историята на връзките на Русия с Хамас, основният зложелател на Израел в наши дни. Защо Москва счита тази организация не за терористична, а за съвсем „ благотворителна “? The Wall Street Journal неотдавна заяви, базирайки се на източници в Хамас и Хизбула, че през последните шест месеца те са се срещали един път на всеки две седмици в Бейрут с „ Ислямската революционна армия “ – и са възнамерявали цялата интервенция за тях. Иран в действителност може просто да каже " Хайде! " - и Хамас ще го даде?
- Мисля, че несъмнено има иранска диря. Те в действителност поддържат връзка тясно: изпращат инструктори в Газа и дават пари. Но Хамас не е създание на Иран. Дълго време връзките им бяха много напрегнати. Например по време на Арабската пролет Хамас в Сирия зае позицията на Мюсюлманските братя, а не на Иран - и беше изпъден от Дамаск.
Иранското въздействие може да бъде на равнище обсъждане на детайлите на тази офанзива. Не наподобява на нищо, което сме виждали до момента от Хамас. Според равнището на подготовка и осъществяване. Всичко беше доста добре планувано. Но Хамас сигурно не получава наставления от иранците и схваща, че Иран е надалеч и те самите ще платят цената.
- Когато екстремистите се подготвяха за офанзивата, не схванаха ли, че Израел просто ще изравни Газа със земята?
- Ако всичко можеше да се изясни с логичност и разсъдък – аз ще направя А и резултатът ще бъде Б – нашият район би изглеждал напълно друго. “ Какво си мислеше Саддам Хюсеин, когато нахлу в Кувейт на 2 август 1990 година, започвайки войната в Залива? Какво си мислеше Русия, когато стартира война с Украйна? Не е нужно да сте Хамас, с цел да вършиме безсмислени неща, които може да са положителни за минута, с цел да се покажат в обществените медии. Но тогава всичко свършва зле за всички.
Може би са имали някакви илюзии: защото имаме заложници, няма да ни допрян. Израел има благоговейно отношение към заложниците. Може би са се надявали първо Израел да договаря, след това интернационалната общественост да се намеси и така нататък Но това, несъмнено, беше неправилно съмнение.
- Бойците на Хамас освен убиха стотици и раниха хиляди израелци, само че и взеха заложници. Има най-малко десетки хора в плен - и ориста на болшинството е незнайна. Какво знаем сигурно за заложниците след няколко дни война?
- Иран може да е оказал помощ за създаването на този проект, само че в случай че има някой, с който Хамас се е съветвал, това е техният главен покровител, Катар. Тази дребна страна от Персийския залив има доста забавна роля. Всички приказват за иранската диря, само че аз не разбирам катарската диря. Лидерите на Хамас живеят в Катар, там ги одобряват доста задушевно, те управляват всичко оттова. Това включва Халед Машал, Муса Абу Марзук и Исмаил Хания, който прекарва доста време там.
- Приятели ли са с емир Тамим ибн Хамад Ал Тани?
- Катар одобри на своя територия един от главните идеолози на Мюсюлманското приятелство, просветител и теолог Юсуф ал-Карадауи. Властите на страната намерено поддържат Мюсюлманските братя и ги спонсорират в целия район на Близкия изток, както и придвижвания, които са свързани с тях, в това число Хамас. Това не е загадка или доктрина на конспирацията. Катар се пробва да играе тази роля: те имат американски бази и другарство с Хамас. И до момента съумяват.
Сега не знаем нищо съответно за това дали има катарска диря в новата война. Но като знам организационните връзки сред Доха и Хамас, не мога да не допускам, че те най-малко са били осведомени с проектите.
- Грешка ли беше изтеглянето на Израел от Газа при започване на 2000-те? И има ли смисъл да го заемам още веднъж в този момент?
-Отделянето от двата милиона палестинци живеещи в линията Газа беше идеологически вярно: сливането на Израел с Газа и Западния бряг би означавало края на Израел като еврейска страна. Но методът, по който беше осъществено това едностранчиво отцепване - аз го отразявах като публицист през 2005 година - беше неверен.
Никой не се съмняваше кой управлява шоуто там: щом вратата се затръшна зад последния израелски боец, зелените флагове на Хамас незабавно се появиха по улиците на всички градове в Газа. Спомням си през 2006 година, преди изборите, бях в Газа и питах хората за кого биха дали своят вот. И даже тези, които несъмнено не бяха ислямисти, споделиха, че са за Хамас. И за какво? „ Тъй като палестинските управляващи са крадци, те купиха къщи за синовете си, изпратиха ги да учат в чужбина, а ние гладуваме. ” Хамас пристигна, само че нещата не се усъвършенстваха.
Идеята на израелския министър-председател Ариел Шарон от 2001 до 2006 година беше: дано просто да си тръгнем, да дадем юздите на властта на палестинската власт, да ги оставим да се оправят сами. Журналисти и бойци, които бяха там, предизвестиха, че Хамас ще се възползва от обстановката. Може би Хамас нямаше да окупира Газа, в случай че нещата бяха направени по друг метод. Като част от някакво съглашение с Палестинската автономност: те споделят, че ние Израел виждаме, че тук има умерени хора а освен бойци, тъй че имаме вяра, че можем умерено да си тръгнем. И освен: ние просто не искахме да присъстваме в Газа. Имаше доста разногласия по този въпрос.
Но може би Шарон не е съумял да прокара нещо сходно през Кнесета. Все отново той беше ястреб и не вярваше, че може да се реализира съглашение с палестинците. Смята се, че израелските селища в Газа - осем хиляди евреи измежду два милиона палестинци - са се провалили като план. Израелците всеобщо не желаеха да живеят там. Имаше безкрайни терористични офанзиви, голям брой израелски бойци бяха убити.
Но въпреки това, като се има поради, че Хамас беше в Газа преди разединяването, а израелската войска беше ситуирана основно към селищата на контролно-пропускателните пунктове, т.е. покрай границите, най-вероятно даже и да не бяхме напуснали израелските селища и останали там, всичко най-после щеше да си остане както в този момент. Също по този начин с затруднението на хиляди израелски цивилни в центъра на линията Газа.
Когато Хамас взе властта, стана ясно, че те в никакъв случай няма да бъдат умерени. Те постоянно се готвят за война, имат задоволително пари, никой не може да ги събори. Оказва се, че с цел да предотврати офанзиви, Израел би трябвало да окупира още веднъж Газа и да прогони Хамас оттова. Би било желателно някои други палестински сили да дойдат на власт там. Проблемът е, че сегашният израелски министър председател Бенямин Нетаняху скапе връзките с всички палестински сили, в това число и с най-умерените.
Израел може да организира сухопътна интервенция. Но какво да вършим по-късно с Газа? Шарон беше прав: не ни би трябвало Газа, не ни трябват селища там. Но считам, че няма разновидности – ще има наземна интервенция. Как да се реализира, тъй че по-късно Израел да не поеме отговорност и да управлява бранша, е пъзел.
Meduza, превод ФрогНюз
- На този въпрос е мъчно да се отговори, защото кардинално не е ясно какво да вземем за насочна точка в спора сред Израел и Газа. Възходът на Хамас на власт в Газа e през 2006–2007 година? 2014 година, когато имаше 50-дневна война с Хамас в Газа? Или даже 1948 година? Тогава стотици хиляди бежанци от арабски градове и села в Израел вследствие на израелската война за самостоятелност се изсипаха в Газа, където основаха своите бежански лагери. След това Газа стана извънредно пренаселена и там започнаха да процъфтяват разнообразни терористични групи. Едно нещо се вкопчва в друго.
Последният път, когато имаше военна борба с Газа, беше единствено преди няколко месеца. По това време Израел се бореше против Ислямския джихад, а Хамас не се причисли към тази борба. И това не беше за първи път. Затова мнозина в Израел заключиха, че в никакъв случай повече няма да има война с Хамас. Изглеждаше, че в този момент те имат други цели, като икономическото възобновяване на бранша, и войната не се вписва в техните ползи.
Атаката от 7 октомври пристигна като потрес за мнозина в Израел, тъй като опонира на концепцията, която съществува тук през последните седем годиниq че след провалянето от 2014 година Хамас сякаш не желае да се бие повече.
Но дано погледнем цялата картина от горната страна. Ивицата Газа е крайбрежен анклав с два и половина милиона души. От 2007 година Газа е завладяна от терористичното придвижване Хамас. Не признава правото на битие на Израел. Те в никакъв случай не са крили желанията си по отношение на Израел: непримирима битка до цялостното избавление на Палестина, до момента в който последният евреин бъде изпъден от тази територия. Това е записано и в устава на придвижването. Като публицист съм се срещал с доста водачи на Хамас по мое време, интервюирал съм ги - и това е, което те споделят напълно искрено: борбата ще продължи постоянно, до момента в който не си тръгнете отсам. Цялата територия, която в този момент принадлежи на Израел, би трябвало да бъде палестинска и мюсюлманска.
Сегашното събитие, несъмнено, се разграничава от предходните и наподобява най-ужасното. Но това е връзка в дълга верига - историята на борбата сред Хамас и Израел.
По едно време Организацията за избавление на Палестина ( ООП ) също се закле в никакъв случай да не признае Израел. Но тогава стана допустимо да се контракти нещо с нея.
Това беше световна, националистическа организация. Тя преразгледа целите си - макар че мнозина в Израел имат подозрения какъв брой откровени.
И Хамас по едно време се отдели от Мюсюлманските братя. Това е класическа ислямистка организация. Има филантропично крило: строи учебни заведения и детски градини и раздава хранителни пакети за ислямските празници. Има политическо бюро - част от представителите му се намират в Ливан и Катар, преди този момент бяха в Турция, а още по-рано - в Сирия. И несъмнено, има локалното политическо управление на Хамас в линията Газа.
Има и военно крило - батальонът Izeddin al-Qassam, който е с 40 хиляди въоръжени бойци. Батальонът включва елитни елементи, командоси и военноморски командоси. Те въобще не крият желанията си: непрекъснато се готвят за война, попълнят ракетните си арсенали. Всичко минава през Египет, през сектора от границата на линията Газа, който Израел не управлява.
Сега националистическите придвижвания в Палестина са относително непопулярни - ислямистките организации процъфтяват, на първо място Хамас и Ислямски джихад, основани под егидата на Иран.
- Едно е, в случай че територията е била завладяна от терористична група или наркокартел. И напълно друго е, в случай че там стартират да се построяват държавни институции. Газа с Хамас като страна ли е?
- Вярно е, там се построяват държавни институции. Палестинската власт всъщност има двойна власт. В Рамала има палестинско държавно управление и президент Махмуд Абас (известен още като Абу Мазен), има министерства. Но паралелно с това има структури, които се появиха в Газа безусловно през 2007 година Имат си държавно управление, Министерство на вътрешните работи, Здравеопазване и така нататък
Факт е, че Палестина живее общо взето от дотации – европейски, частично американски и до неотдавна арабски. Следователно можем, несъмнено, да кажем, че са основали самостоятелни структури - само че от кое място идват парите? Откъде идва електричеството? Всичко това е система от комплицирани стопански съглашения най-вече сред Палестинската власт и Израел, както и Палестинската власт и интернационалните донори. А бюджетът на палестинската власт се ръководи в Рамала. Оказва се, че да вземем за пример Министерството на здравеопазването в Газа получава пари от бюджета на палестинското Министерство на здравеопазването в Рамала, макар че администрациите в Рамала и Газа са в спор между тях.
Международната граница с Египет, която Израел не управлява от 2005 година, играе значима роля в живота на линията Газа. Цялата реорганизация на Газа през последните години се организира през тази граница. Има догатки, че през него в района са внасяни опиати, оръжия и инструктори по тероризма.
- Изглежда Хамас и други палестински групировки живеят от интервенция на интервенция. Те възнамеряваха терористична офанзива, направиха я, скриха се, с цел да изчакат отговора на Израел, и започнаха да възнамеряват идната интервенция. Всички тези интервенции наподобява не водят до някаква стратегическа цел. Или към момента водят?
- Има голяма разлика сред Хамас и другите групи. Ислямският джихад със своите 10 хиляди въоръжени участници има доста лимитирани цели: те не приказват за основаване на страна, задачата им е да се борят с Израел. Хамас очевидно желае лична страна и цялостен надзор върху допустимо най-голяма територия. Но това е единствено промеждутъчен стадий за тях. Говорим за ислямистка организация, която се стреми не към национална страна, а към ислямски халифат. Това е тяхното „ красиво бъдеще “.
Хамас се пробва да подкопае обстановката на Западния бряг от доста години. Те се провалят. Те желаят да се отърват от властта на Фатах – това е светско придвижване, част от Организацията за избавление на Палестина. Хамас желае да пристигна на власт в целия Западен бряг, тъкмо както пристигна на власт в Газа. И като се има поради, че непрекъснато печелят избори за профсъюзи, студентски препоръки и така нататък, това е много евентуално.
Трябва да разберете, че за палестинците битката за самоопределяне продължава. Първият водач на ООП и Палестинската власт, Ясер Арафат сътвори не страна, а промеждутъчен, хибриден вид - не страна, не автономност, не е ясно какво. И това политическо образувание трябваше да съществува единствено пет години от 1994 година, след сключването на Споразуменията от Осло. По това време необятните маси в Палестина като цяло подкрепяха този план - само че в този момент безусловно всички схващат, че той не служи на задачата за основаване на пълноценна страна. Всичко е зациклило и не се вижда прогрес.
Хамас знае това - и се възползва от обстоятелството, че ООП и Фатах са изоставили въоръжената битка против Израел. Те споделят: „ Вижте, компромисите с ционистите не ни донесоха нищо положително, вместо страна ни беше даден заместител, не си върнахме светините, няма достижения - ще би трябвало да се върнем към въоръжена опозиция. Ционистите схващат единствено мощ. Ако се борим против тях, ще успеем. ” Толкова елементарна логичност.
Естествено те се възродиха като придвижване след изборите през 2006 година и завладяването на Газа през 2007 година Получиха и постоянен източник на финансиране - въпреки всичко събират налози. Може би Бог знае какво, само че това са повече пари, в сравнение с са имали преди окупацията. Те имат ръка върху парите в Газа и биха желали да имат същото на Западния бряг. Независимо дали на тази основа ще възникне самостоятелна палестинска страна или не, мисля, че те самите схващат, че това сигурно няма да се случи приживе. Колкото повече е всяка нова терористична офанзива, толкоз по-малка е вероятността в миналото да се появи такава страна.
Тази тактика се основава частично на опита от битката на ООП - плюс ислямистки детайли. Те енергично подкрепяха идването на власт на Мюсюлманските братя в Египет през 2012 година, тъй като имаха вяра, че това е първата стъпка към същия този халифат и един ден ще бъде допустимо да се слеят в един.
Хамас, когато провежда офанзивата на 7 октомври, мислеше по какъв начин да притегли повече поддръжници - с такива грандиозни, от тяхна позиция, терористични офанзиви. В Палестина, естествено, те не се назовават терористични офанзиви – даже шефът на палестинската власт Абу Мазен не ги назовава по този начин. Палестинците приказват за правото на опозиция: в случай че ни убият, ние също имаме право да убиваме.
В последна сметка става въпрос за сграбчване във властта в Газа. А това не е толкоз елементарно, като се има поради, че там има перманентна рецесия. Не всеки в Палестина] харесва метода, по който Хамас разпределя дребните парични потоци, които съществуват там. Мисля, че до известна степен тази нова война с Израел имаше за цел да отклони вниманието на жителите на Газа от вътрешните проблеми. Войната сближава хората.
Втората цел е да се тласне обстановката на Западния бряг към смяна. Сегашният държател на Палестинската автономност е на 87 години и всички към този момент броят последните му дни. Хамас вижда това като голяма опция за себе си. Тези мисли се подхранват и от групи почитатели в обществените мрежи, въодушевени реакции[на офанзивата на 7 октомври: „ нашите лъвове “, „ нашите момчета “, „ те го реализираха! “
Те гледат към Западния бряг и виждат огромната си фантазия - надзор над територията и паричните потоци, след което ще стартират да ги одобряват съществено. Много страни към този момент ги одобряват съществено - Русия, да вземем за пример. И по-късно - продължаващата битка против Израел, основаването на ислямски халифат.
- Говорим за историята на връзките на Русия с Хамас, основният зложелател на Израел в наши дни. Защо Москва счита тази организация не за терористична, а за съвсем „ благотворителна “? The Wall Street Journal неотдавна заяви, базирайки се на източници в Хамас и Хизбула, че през последните шест месеца те са се срещали един път на всеки две седмици в Бейрут с „ Ислямската революционна армия “ – и са възнамерявали цялата интервенция за тях. Иран в действителност може просто да каже " Хайде! " - и Хамас ще го даде?
- Мисля, че несъмнено има иранска диря. Те в действителност поддържат връзка тясно: изпращат инструктори в Газа и дават пари. Но Хамас не е създание на Иран. Дълго време връзките им бяха много напрегнати. Например по време на Арабската пролет Хамас в Сирия зае позицията на Мюсюлманските братя, а не на Иран - и беше изпъден от Дамаск.
Иранското въздействие може да бъде на равнище обсъждане на детайлите на тази офанзива. Не наподобява на нищо, което сме виждали до момента от Хамас. Според равнището на подготовка и осъществяване. Всичко беше доста добре планувано. Но Хамас сигурно не получава наставления от иранците и схваща, че Иран е надалеч и те самите ще платят цената.
- Когато екстремистите се подготвяха за офанзивата, не схванаха ли, че Израел просто ще изравни Газа със земята?
- Ако всичко можеше да се изясни с логичност и разсъдък – аз ще направя А и резултатът ще бъде Б – нашият район би изглеждал напълно друго. “ Какво си мислеше Саддам Хюсеин, когато нахлу в Кувейт на 2 август 1990 година, започвайки войната в Залива? Какво си мислеше Русия, когато стартира война с Украйна? Не е нужно да сте Хамас, с цел да вършиме безсмислени неща, които може да са положителни за минута, с цел да се покажат в обществените медии. Но тогава всичко свършва зле за всички.
Може би са имали някакви илюзии: защото имаме заложници, няма да ни допрян. Израел има благоговейно отношение към заложниците. Може би са се надявали първо Израел да договаря, след това интернационалната общественост да се намеси и така нататък Но това, несъмнено, беше неправилно съмнение.
- Бойците на Хамас освен убиха стотици и раниха хиляди израелци, само че и взеха заложници. Има най-малко десетки хора в плен - и ориста на болшинството е незнайна. Какво знаем сигурно за заложниците след няколко дни война?
- Иран може да е оказал помощ за създаването на този проект, само че в случай че има някой, с който Хамас се е съветвал, това е техният главен покровител, Катар. Тази дребна страна от Персийския залив има доста забавна роля. Всички приказват за иранската диря, само че аз не разбирам катарската диря. Лидерите на Хамас живеят в Катар, там ги одобряват доста задушевно, те управляват всичко оттова. Това включва Халед Машал, Муса Абу Марзук и Исмаил Хания, който прекарва доста време там.
- Приятели ли са с емир Тамим ибн Хамад Ал Тани?
- Катар одобри на своя територия един от главните идеолози на Мюсюлманското приятелство, просветител и теолог Юсуф ал-Карадауи. Властите на страната намерено поддържат Мюсюлманските братя и ги спонсорират в целия район на Близкия изток, както и придвижвания, които са свързани с тях, в това число Хамас. Това не е загадка или доктрина на конспирацията. Катар се пробва да играе тази роля: те имат американски бази и другарство с Хамас. И до момента съумяват.
Сега не знаем нищо съответно за това дали има катарска диря в новата война. Но като знам организационните връзки сред Доха и Хамас, не мога да не допускам, че те най-малко са били осведомени с проектите.
- Грешка ли беше изтеглянето на Израел от Газа при започване на 2000-те? И има ли смисъл да го заемам още веднъж в този момент?
-Отделянето от двата милиона палестинци живеещи в линията Газа беше идеологически вярно: сливането на Израел с Газа и Западния бряг би означавало края на Израел като еврейска страна. Но методът, по който беше осъществено това едностранчиво отцепване - аз го отразявах като публицист през 2005 година - беше неверен.
Никой не се съмняваше кой управлява шоуто там: щом вратата се затръшна зад последния израелски боец, зелените флагове на Хамас незабавно се появиха по улиците на всички градове в Газа. Спомням си през 2006 година, преди изборите, бях в Газа и питах хората за кого биха дали своят вот. И даже тези, които несъмнено не бяха ислямисти, споделиха, че са за Хамас. И за какво? „ Тъй като палестинските управляващи са крадци, те купиха къщи за синовете си, изпратиха ги да учат в чужбина, а ние гладуваме. ” Хамас пристигна, само че нещата не се усъвършенстваха.
Идеята на израелския министър-председател Ариел Шарон от 2001 до 2006 година беше: дано просто да си тръгнем, да дадем юздите на властта на палестинската власт, да ги оставим да се оправят сами. Журналисти и бойци, които бяха там, предизвестиха, че Хамас ще се възползва от обстановката. Може би Хамас нямаше да окупира Газа, в случай че нещата бяха направени по друг метод. Като част от някакво съглашение с Палестинската автономност: те споделят, че ние Израел виждаме, че тук има умерени хора а освен бойци, тъй че имаме вяра, че можем умерено да си тръгнем. И освен: ние просто не искахме да присъстваме в Газа. Имаше доста разногласия по този въпрос.
Но може би Шарон не е съумял да прокара нещо сходно през Кнесета. Все отново той беше ястреб и не вярваше, че може да се реализира съглашение с палестинците. Смята се, че израелските селища в Газа - осем хиляди евреи измежду два милиона палестинци - са се провалили като план. Израелците всеобщо не желаеха да живеят там. Имаше безкрайни терористични офанзиви, голям брой израелски бойци бяха убити.
Но въпреки това, като се има поради, че Хамас беше в Газа преди разединяването, а израелската войска беше ситуирана основно към селищата на контролно-пропускателните пунктове, т.е. покрай границите, най-вероятно даже и да не бяхме напуснали израелските селища и останали там, всичко най-после щеше да си остане както в този момент. Също по този начин с затруднението на хиляди израелски цивилни в центъра на линията Газа.
Когато Хамас взе властта, стана ясно, че те в никакъв случай няма да бъдат умерени. Те постоянно се готвят за война, имат задоволително пари, никой не може да ги събори. Оказва се, че с цел да предотврати офанзиви, Израел би трябвало да окупира още веднъж Газа и да прогони Хамас оттова. Би било желателно някои други палестински сили да дойдат на власт там. Проблемът е, че сегашният израелски министър председател Бенямин Нетаняху скапе връзките с всички палестински сили, в това число и с най-умерените.
Израел може да организира сухопътна интервенция. Но какво да вършим по-късно с Газа? Шарон беше прав: не ни би трябвало Газа, не ни трябват селища там. Но считам, че няма разновидности – ще има наземна интервенция. Как да се реализира, тъй че по-късно Израел да не поеме отговорност и да управлява бранша, е пъзел.
Meduza, превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ